Monday, February 2, 2015

Гевречета







На Петльовден се почита мъжката сила

Датата 2 февруари в народните традиции се свързва с Петльовден, наричан още Петлов, Петларовден. С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира. Празнично облечени момчета излизали насред селото и през целия ден били в центъра на вниманието. Били оглеждани от старейшините кой за какво става: за овчар, за дюлгерин, за даскал или за писар.
Знаейки този български обичай, по време на турското робство, еничарите минавали точно на този ден и отвеждали в еничарския корпус най-хубавите и най-здравите момчета. Домовете са огласявали от плач, проливали се сълзи и кръв. От която къща вземали момче, турците поставяли кървав знак на портата. Ето защо тази жестока традиция е наречена кръвен данък. Намерили се обаче умни жени, които откъсвали главите на петли и с кръвта рисували по вратниците зловещия знак. Еничарите, като го видели, си отивали с убеждението, че други преди тях са минали и са взели живия данък.Колко време са били заблуждавани с тази хитрост не се знае, но празникът продължил под друго име - Петльовден.Основна традиция на този ден е да се заколи петел във всяка къща, в която има момченца, където са само момиченца - за курбан отива някоя ярка. Жертвената птица се заколва на прага, като стремежът е кръвта и да изпръска наоколо. С кръвта на закланата птица по челата на момчетата се прави кръстен знак, за да бъдат живи и здрави.Традиционната храна за празника са т.н. тиганици, кравайчета, пресни питки, зелник или пък сготвен петел със зеле, ориз и каша.

 Това е част от историята за Петльов ден,  смисълът на който, вече е крайно преувеличен. Но, в духа на старите традиции, приготвих гевречета, с които да почетем мъжката сила. Гевречетата са по поръчка на ММ, който в осем вечерта се сети за Петльов ден и реши да почерпи приятелите, с които сутрин, преди работа, пие кафе.

 А, кой какъвто смисъл иска, такъв да влага.




А ето и самата рецепта (адаптирана, според наличните в осем часа продукти) :

3 яйца
120 мл. топло мляко
2/3 кубче мая
120 гр. захар или 2/3 ч.ч
90 гр. разтопено масло или 1/2 ч.ч
настърганата кора и сока на половин лимон
500 гр. брашно
щипка сол
маково семе или захар за поръсване

Маята се разтваря в топлото мляко с една чаена лъжица захар и две чаени лъжици брашно и се оставя на топло да шупне.
Двете яйца с единия белтък ( жълтъка от едното яйце се оставя за намазване) и  захарта се разбъркват хубаво. Добавя се шупналата мая, лимоновата кора и сока, и с брашното се умесва не много твърдо тесто. Тестото се завива в чиста кърпа ( голяма марля) и се слага в хладка вода да втасва. Готово е когато изплува на повърхоста. Поради липса на подходяща марля разделих тестото на три и поставих в чисти найлонови пликчета. Водата, в която ги поставих беше с температура около 40-42 градуса. За да се запази водата по-дълго време топла, покрих тенджерата с капак.



Тестото беше готово за 40 минути.



С намазнени ръце се оформят гевречета, подреждат се в тава с пекарска хартия.



 Намазват се с разбития с малко мляко или вода жълтък, поръсват се с маковото семе или захар. Пекат се 12 минути в предварително загрята на 200 градуса фурна.


Получават се 14, изключително меки и вкусни гевречета.
 Опитах ги още топли. Просто не устоях на аромата на лимон и печено тесто, разнасящ се из къщата. 


Е, да им е сладко и весело на мъжете. И нека има все повече поводи за усмивки.



Да ви е сладко и на вас !

No comments:

Post a Comment